Чистотата на Разград и на разградчани през османското владичество

Османската власт е полагала големи грижи за чистотата на градовете в империята. Мухтасибът или ихтисаб агасъ е този, който изпълнявал всички общински задължения на кадията от негово име. Мухтасибът до 1826 г. е бил главен ръководител на общинската, пазарната и моралната полиция. Някои от неговите задължения са били предотвратяване на претоварване на превозни средства; защита на правата на работници, сираци, роби и животни; намиране на хора за хранене и поене на намерени животни или лица, грижещи се за изгубени деца; поддържане на пътищата чисти и доколкото може осветени. Той обхващал и дейности като недопускане на строежи, противоречащи на обществения интерес.

Мухтасибът осигурявал социален мир чрез отстояване/повеляване на доброто и обезсърчаване на злото. Негови помощници (пълномощници) са били аyak naibi, subaşı (субашъ) най-вече, beetlebasi, mimarbasi (ръководител на ремонти и строежи). Субашията до закриването на еничарския корпус през 1826 г. е лицето, което е пряк началник на военните, които имат полицейски функции: бостанджии (bostancı) – елитни еничари, джебеджии (cebeci) – клас пешеходни еничари, topçu (артилеристи).

Именно субашията отговаря непосредствено за чистотата на града, за което му помагали еничарите. Изисквало се периодично хората от квартала, администраторите на вакъфите и гилдиите, кетхудаите (нещо като отговорници на кварталите) да бъдат събирани и изслушани, на основание, че градът не е бил достатъчно почистен. Нещата, които трябва да се направят, са изброени: всеки от тях трябва да почисти дворовете, улиците, джамиите и месджидите, пазарите на кварталите (за пазар в Разград в османски документи се споменава още от 1550 г.). Занапред всеки, който види боклуци и отпадъци в зоната на своята отговорност и не ги почисти, той ще да бъде наказан. Тези, които замърсяват града според деянието си подлежат на възмездяване от най-лекото към най-тежкото по следните начини: а) обяснение, че извършеното деяние е противозаконно; б) даване на съвети на тези, които съзнателно вършат грешни действия; в) заплашване; г) премахване на причината за злодеянието или унищожаване на инструменти, оборудване и стоки; д) прилагане на едно от следните наказания: мъмрене или унижение (ta’zîr) по премерен начин; лишаване от свобода, разобличаване, побой, лишаване от права, арест под охрана и изгнание.

На мухтасиба и съответно на субашията са подчинени чистачите (çöpçü), които работят срещу заплащане. Те обаче имали и пряк началник – чьопчу субашъ. Той именно получава разпореждания от субашията, който е командир на градската стража, считан е за отговорник по осигуряването на обществения ред в неговия регион. Чьопчиите крещели „изнасяйте боклука“ и чукали по къщите, докато минавали по улиците. Вървели по тях с кошници на гърба си, за да изхвърлят натрупаните боклуци на определените места, извън града, които не трябва да са били близо до гробища, върху ливади и на баир, за да не се стичат отпадъците в селището. В Разград това е ставало обикновено в река Бели Лом. Тогава реката е било по-пълноводна и достатъчно мътна. Имало и чьопчии, които само метат улиците. Освен чьопчиите на улицата се подвизвали и „търсачите“ които ровели из боклука и продавали по-ценните намерени неща.

След премахването на еничарството през 1826 г., по време на управлението на султан Махмуд II, когато се извършват радикални промени в османската държавна организация, възниква вакуум в градската администрация. Тъй като било необходимо да се създаде нова административна система, която да осигури контрол с по-широки правомощия, за да се преодолее това е било създадено Министерството на аисхаба. Тази институция поела всички видове полицейски задължения, включително длъжностни лица като мухтесиби, бостанджибаши, главен архитект, отговорници в банята и портиерите, квартални регистранти, които извършвали регистрацията на населението в кварталите, а понякога и квартални имами. През 1845 г. е създадена полицията (шурта-şurta), която се грижи и за чистотата на града. През 1854 г. е създадена институцията Шехреманети (Şehremaneti). Тя е местното правителство в Османската империя, което е първата форма на днешната община с общинска полиция и се грижи за отново за чистотата и красотата на града.

Разградци или разградчани (Razgrad’da ikamet edenler) са особено пристрастени към чистота на тялото и дома. Според приетите норми къпането трябвало да е един път седмично, независимо от етноса (еничарите и военните се къпели и перели два пъти седмично). За мюсюлманите са важни хадисите като „Пазете дворовете и площадите си чисти“, „Чистотата е от вярата“, „Посадете фиданката с ръката си, дори и Страшният съд да идва“, т.е. виждаме, че проблемите като чистотата на жизнените пространства, околната среда и водата са особено важни. Преди петъчната молитва мюсюлманите е препоръчително да се къпят, да се бръснат, да изрязват ноктите си, да носят чисти дрехи, да използват най-приятните миризми, и възможно най-рано да дойдат в джамията, като преди това ритуално се измиват на чешмата пред нея. В този ден вярващите не трябва да ядат чесън, лук и други храни с остра миризма. От друга страна, християните пък не могат да отидат на църква, ако не са изкъпани и спретнато облечени с чисти дрехи.

Миенето и прането със сапун на чешмите пред джамиите и черквите е забранено. Физическото измиване (къпането) е с вода, взета от домашните кладенци или от чешмите, където ги има. Водата се топли над баджата (оджака) с котел на синджир или на триножник. Зимно време къпането е в ъгъла на дама (обора), където е по-топло, а лятно време или във външния нужник, или на скрито място в двора. Като малки децата се къпят в дървеното корито.

Погледнато в контекста на традиционния български бит и вярвания, чистенето на банята си има дълбоки основания. Често подлаганите на присмех хигиенни навици на българина са плод на традиционната култура, просъществувала по добре известни исторически причини до много късно. Новото време с новите изисквания и удобства за личната хигиена идва у нас едва през 20-те – 30-те години на ХХ век, а в селата – чак през 50-те години. Прословутият индивидуализъм на българина се проявява и в къпането – къпел се сам. Прането се извършвало с домашен или купен сапун в корито върху дъска със заоблени ръбове, за да не се късат дрехите. Естествено, че има и практика сапунисаните дрехи и гащи да се бъхтят с бухалка на чист камък край чешмата, край реката или на двора.

Чистотата е толкова важна в Османската империя, че сапунът е първият продукт в нейната индустрия. Основно сапуните са били триполски сапун (от Триполи), султански сапун, черен сапун, ароматизиран сапун, сапун от Ираклион, критски сапун, арабски сапун и др.

Нещо повече за къпането в хамама. На Изток има поговорка, че „всички са равни в банята“. Наистина е така. Банята не прави разлика между богати и бедни, стари и млади, мюсюлмани и християни. През цялата история банята е била място, където са влизали едновременно важни държавни служители, търговци, войници и занаятчии и през цялата история е давала на хора, принадлежащи към различни социални групи, неограничени възможности свободно да разговарят, да обменят идеи, понякога да дискутират и понякога да разменят само клюки. Структурата на банята с помещенията за къпане е: Kurna başı (курна башъ) – общо място за къпане; Halvet (хелвет) – единична килия за къпане; Göbek taşı (гьобек таш) – камък за потене, масаж и изтриване от теляка или натира. В разградската чифте баня (за мъже и жени) гьобекташът е бил взет от Абритус и имал полуизтрит латински надпис. Обслужването на мющериите е от: Natır – жена теляк в женската част на банята, която мие и търка клиентките (müşteriyi), както и от Tellak – мъж теляк, който мие и търка клиентите (müşterileri). Всички задължително ползват собствени takunya, hamam terliği – налъми и peştemal – набедрен плат за покриване на слабините. Чисто гол (tamamen çıplak) не може да се влезе в общото помещение за къпане. За обезкосмяване мюсюлманките са използвали намазване за няколко минути със специална смес, наречена русма (rusma). Тя е била с минерален състав и съдържала основно желязна шлака, смесена с гасена вар. И сега в Турция се ползва русма, но с модерен състав: бариев сулфид, калциев карбонат, талк, ароматизатор на роза. Струва около 60 турски лири. За разглеждания период жените мюсюлманки обикновено ходели групово на баня. Бръсненето става в бръснарница (berber dükkanı), а през лятото може и на открито. Бръснарят (berber) изпълнява и други функции – може да извади зъб или да пусне лекичко кръв, за да намали високото кръвно.

В заключение по темата за хигиената ще отбележим, че още през 1533 г. в кулието (комплекса) на джамията „Ибрахим паша“ са построени осем нужника. Искам само да отбележа, че в Западна Европа по това време изхвърляли отходните отпадъци от къщите на улицата. Е, Разград не е Париж, но поне може да претендира за чистота – и с основание…

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ