Забързани в ежедневието, но улеснени от удобствата на новите технологии, надали си даваме сметка за встъпването на първите новововъдения на модерното време в Разград.
Този извод се отнася и до навлизането на автомобилите, до първите обединения на автомобилистите, до първите шофьорски курсове, до първите шофьорски книжки, до първата и следващи междуградски автобусни линии, до зареждането с петролни продукти, до първата бензиностация в малкия провинциален град.
Първият курс за шофьори в Разград започва да се провежда от 23 ноември 1926 г. с инструктор С. Димов от София. Ето така са изглеждали шофорските книжки на издържалите курса.
Отговорът на тези въпроси разкрива една интересна картина от 20-те години на ХХ в. нататък. Но да започна подред. Кога разградчани виждат за първи път автомобил по неугледните улици на града, от които само няколко главни са покрити с макадам – технология на настилане на улиците с едри камъни, върху които се посипва дребен чакъл и пясък. Първото минаване на автомобил в града е на 23 декември 1906. Вози румънския консул. Първият частен автомобил е на предприемача Ст. П. Бъчваров – „Форд“ от началото на 20-те г. на ХХ век. След него автомобили придобиват Иван Арабов (син на търговеца и земевладелец Гани Чернев Арабоолу), Пеци Пецев (брат на собственика на магазини за дрехи Георги Н. Пецев), братя Мирчеви.
В първите десетилетия на миналия век горивата идвали най-вече от Румъния. На пристанищата в Русе се претоварвали в цистерни. По-модерните бензиновози били цистерни на авторемаркета /подобни на днешните/, но дълги години из Делиормана бензинът и нафтата се разнасяли в бъчонки, теглени от коне, а на място горивото се преливало с ръчни помпи…
Собственици на първите автобуси в Разград са търговците братя Абаджиеви. Автобусите са от марките „Ръгби“ и „Шевролет“. От 1924 г. започва да се движи всеки ден автобус до Попово и обратно. Билетите се продавали при хотел „София“ – бил е на улицата пред входа на гимназията . След това бюрото се премества при хотел „Русия“ на площад „Момина чешма“. Автобусът е „Фиат“. Скоро след това и съвсем навременно се създават редовни автобусни линии до Русе и Шумен. Следва Кеманлар (Исперих). Автобусите тръгвали от пазарния площад пред джамията „Ибрахим паша“.
Няма запазена снимка от първата бензиностанция в Разград, която се е намирала на площад „Момина чешма“. Изглеждала е ето така – сощо като една софийска бензиностанция, изградена от същата фирма по същото време…
Първото шофьорско дружество „Нафта в Разград е от 1929 г. След това се създават шофьорските дружества „Сила“ от 1936 г. и „Лудогорие“ от 1937 г. Първото автомобилно бюро за продажба на автомобили е на Н. Господинов от 1926 г. Ако искате телефона му, ето го – № 10. Втората фирма за продажба на автомобили, автомобилен оказион (коли втора употреба) и каучукови изделия (вкл. автомобилни гуми) е „Идеал“ на Ст. Манчев от 1929 г. Мога да Ви кажа и телефона ѝ – № 48 /от тогавашния указател съм го взел, тъй че гарантирам за достоверността!/.
Създава се и ателие „Куриер“ на братя Възелови за леки автомобили под наем от 1932 г., така че rent-a-car в Разград има от тогава.
Първият курс за шофьори в Разград започва да се провежда от 23 ноември 1926 г. с инструктор С. Димов от София.
Що се отнася до шофьорските книжки, то историята е такава. В България от 1909 г. е задължително свидетелството за право на управление. Няма запазени шофьорски книжки за непрофесионалисти от това първо време и веднага след него Все пак има запазен екземпляр от 1936 г. Задължително се залепва снимка и се вписват: № на книжката, имена:, роденъ на: въ околия, областъ, поданство:, живущъ въ: разрешава се да управлява горната категория моторна кола като любителъ шофьоръ, гр.:, дата и година, Досие, Картотека, Директоръ на автмобилните съобщения: подпис, Автоинспекторъ: подпис.
Най-старата шофьорска книжка (свидетелство) на професионален шофьор, запазена у нас е от 1915 г. Свидетелството е е от Столичното градоначалство, с имена и снимка с печат на кметството, вписване на адрес, протокол за мнение на експертна комисия за упражнение на занятие шофьор, отличителни черти: възраст, ръст, коса, очи, нос, мустаци, брада, лице (напр. обло), особени белези. Отдолу е написан градът, подпис на градоначалника, подпис на секретар на кметството и печатна кметството. Контролните полицейски номера са написани на бяла ламарина с черни букви и цифри. По правило (след 1912 г.) предният номер е висок 75 и широк 45 мм, а задният – 100 на 60. Разстоянието между символите е 20 мм, с обозначаване на областта. За Разград това е „Рс“ или „Шн“ – в зависимост от това към коя област е бил градът Уеднаквяване на пътните знаци е налице след 1931 г.
Зареждането с петролни продукти за цялата страна – бензин, дизел, масла и пр., е ставало от Румъния. По статистически данни най-голям процент внос на петролни продукти в България през 1931 г. е от Румъния – 97.10 %. Втората е Унгария – 95.44 %. Това става за България по Дунава, а оттам с камиони с варели или със цистерни от пристанищата (предимно Русе и Свищов) по страната. До магазините в града може и с каруца от общите цистерни.
Преди откриването на бензиностанциите у нас, а и успоредно с това, бензин, дизел и др. са се продавали в аптеките, железарските магазини, ключарските магазини, в магазините за велосипеди, в складове за въглища, специализирани складове.
Такъв специализиран склад в Разград е на Т. Попов за газ за осветление „Астра“ и бензин „Шел“ от 1922 г. Сипването ставало „направо от варели с ръчни помпи“ или „със специални кофи с чучурки“. Със цистерни от октомври 1929 г. е зареждана немската дизелова електроцентрала „Гюлднер“ с генератор „Сименс“, която е собственост на Популярната банка в Разград.
А сега за първата бензиностанция в Разград. Тя е открита през средата на юли 1929 г. Била е с механичен дозатор, задвижван от ръчна помпа. Бензинът се изпомпвал от външен резервоар на рампа зад колонката, нагоре в калибриран стъклен съд над последната, за да може клиентът сам да се увери, че е чист, и след това горивото се спуска гравитачно чрез маркуч в резервоара на автомобила. Тъй като няма запазена снимка на първата бензиностанция в Разград, то представа за нея дава снимката на подобна такава в София от началото на 30-те години на ХХ вен. Бензиностанцията в Разград е била на пл. „Момина чешма“, отляво на чешмата в посока към главната улица.
Бензиностанцията в Разград е разкрита по силата на договор за партньорство с фирмата „Бр. Нобел“ за „Бензиностанции“ в България. С появата на първите автомобили възниква въпросът за възможните ремонти и поддръжка. По това време, разбира се, не е имало сервизи, тъй като просто не е имало търсене за тях. В случай на повреда ремонтът е трябвало да се извърши от собственика или от шофьора. Имало е липса на резервни части, които е трябвало да бъдат направени пак от шофьора или собственика. Първите работилници за превозни средства са били създадени на базата на работилници за ремонт на каруци или велосипеди.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ