Кротушка (Gobio gobio)

Кротушката е малка вретеновидна рибка от семейство шаранови. В зависимост от условията на обитаване при тази рибка се срещат известни различия в големината и цветовете на тялото. Все пак максималните и размери са 20 см дължина и тегло от 100 г. Средните параметри на ловените с въдица риби обаче рядко надхвърлят 12–15 см.

Кротушката има стремителен вретеновиден силует с хармонично поставени жълтеникави плавници, които са изпъстрени с тъмни пресечени жилки. Гръбчето е зеленикаво-кафяво, сивкаво или дори маслинено. Люспите са сравнително едри за размера на рибката. Характерно е, че по тях няма слуз. От двете страни на тялото по протежение на страничната линия са оформени ивици от по-тъмни петна. Техният цвят може да варира от тъмнокафяв през почти черен до синкаво-черен. Главата на тази рибка е сравнително едра, с големи очи и долно разположена уста, в ъглите на която има по едно мустаче. Всичко това идва да ни каже, че имаме работа с типична дънна риба. Характерно за нея обаче е, че е способна да обитава и доста плитки води, независимо дали са подвижни или не. Все пак предпочитаните от кротушката води трябва са чисти, като дъното да не е много затревено или тинесто, а покрито със ситен чакъл или пясък.

Кротушката е стадна риба, а това означава, че захранката и подхранката могат да ни свършат великолепна работа. На всичкото отгоре трябва да ни е ясно, че кротушката е една от най-типичните дневни риби, които се срещат у нас. Така че, ако ще се отдаваме на кротушкарската страст, няма никаква нужда да сме по тъмно на водоема. По-доброто решение е да си отспим и някъде към 8 часа да подхванем началото на един незабравим ден в компанията на смелите и лакоми малки рибоци. Захранването на мястото е толкова важно, колкото и правилният му предварителен избор. А той се свежда до няколко прости правила: чисто от водорасли дъно, най-добре каменисто или пясъчно. Дълбочина според сезона – есен и ранна пролет и над 2 м, а през лятото и на по-плитко. При течащи води и топло, слънчево време пасажите от кротушки се държат в плитки и среднодълбоки бързеи. Естествено, за да не хабят сили, рибоците „кротуват“ на завет от течението зад някой по-голям камък и се придвижват скокообразно до следващото укритие. Ето защо захранването трябва да се съобрази с конкретните условия, като в спокойни води се хвърлят 5–6 топки мачкан хляб с глина. Докато при течение се минава на често захранване с малки топчета. И в двата случая не бива да се вживяваме много в състава на захранката. Накиснат хляб с глина и малко кюспе е вече разкошен вариант. Ролята на глината е основна. Тя дава миришещата на храна мътилка, която дънно хранещите се рибки надушват отдалеч и проследяват до мястото със същинската захранка. Подхранка на вече събралите се кротушки може да се подава непрекъснато, но по мъничко. Целта е се поддържа „интересният“ хранителен облак около нашето си място. В подхранката може да се пуснат и доза-две накълцани торни червеи, особено ако имаме изразен спад в кълването.

За кротушкарския риболов пасва идеално телескоп без водачи с дължина 4 – 4,5 метра. Основното влакно е 0,12, а поводът 0,10 и по-надолу. Поради голямата уста със здрави жилави джуки това рибе усърдно налапва и по-едри куки от №14 до №12. Плувката трябва да е лека и малка, но ако се лови в река, тя не бива да е в ярки, неприсъщи за околната среда цветове, защото водата в бързеите е бистра и рибата има отлична видимост. Утежняването на линията се прави в зависимост от вида на водоема. В неподвижни води се търси тънко балансирано вертикално положение на плувката с равномерно разположени сачми. А при излет в река утежнението се качва групирано близо до плувката, като само една средна на размер сачма се сваля на около педя от куката.

Основният начин за общуване с тази прекрасна като партньор в риболова твар е линията на леко. След захранването стръвта се пуска близо до дъното, а когато видим, че работата е тръгнала здраво, може да вържем и втора кука, защото при кротушките улавянето на чифтове не е никаква рядкост. При речните излети също най-често се лови на плувка, но понякога може да се опита и на линия без плувка, която се търкаля свободно по дъното.

Ако всичките ни риби кълвяха така сигурно и безхитростно както кротушката, ядовете ни край реки и езера щяха да изчезнат. След леко трепване плувката тръгва надолу с една равномерност и неотвратимост, която направо плаче за засичане. Това е пипането на кротушката в неподвижни води. В реките арсеналът на похватите е по-голям, но е белязан със същата сигурност на поемането на стръвта. При по-силно течение повличането може да се предшества от едно-две рязки „присецвания“ от по 20-ина сантиметра преди широкото повличане, което може да бъде и встрани.

Засичането на кротушката просто се изразява в леко повдигане на върха на пръта. Моментът е по избор в зависимост от това, дали сме загряли вече с трийсетина рибета, или сме още в началото, когато с трепет отлагаме момента, за да се насладим на изчезващата във водата плувка.

Никакво напрежение, защото имаме лакома твар със здрави устни. Откачанията при кротушката са истинска рядкост. Така че след засичането движението с пръта си продължава и рибокът се вади по най-прозаичния начин – по трасе изцяло по въздуха.

В по-дълбоки речни вирове с бавно кръгово движение на водата пускаме рачило с плосък камък, облепен с жилав качамак. Изчаква се 15–20 минути. После рачилото стремително се вади на сухо. Същото, понякога доста успешно занятие, може да се проведе и в някои обикнати от кротушките язовири.

За риболов на речен кефал, бяла риба и по-едър костур на плувка това е една от най-предпочитаните рибки за стръв. Ако обаче се монтира на дънна линия, се използва или горна позиция на класическо чепаре, или монтаж с междинен поплавък на повода – стиропор, булдо, корк.

Риболовът на кротушки е голяма атракция, съчетана с нужната доза удобство. Понякога рибите от един пасаж като че ли държат да не се разделят чак до тигана. Така че по 50–70 и дори 100 рибета от едно и също място при кротушкарството не са изненада. Изненадата е чак на следващия излет, когато, ако сме прекалили във видовото прочистване, ще има да замятаме напразно.

След като порядъчно се измъчим с изчистването на тези мъници, може да му отпуснем края и да се готвим за среща с един прославен в чужбина специалитет. Най-разпространеният начин за приготвяне на кротушки е пърженето. Във Франция ги предпочитат оваляни в галета и докарани до златисто в леко подлучен зехтин. В Русия и Полша преди пърженето рибетата се потапят в сметана. Месцето на кротушките е бяло и леко и дори малко сладникаво. Единственият недостатък на малкото украшение за софрата е възтвърдият гръбнак за такава малка рибка. Независимо от тази подробност пържените кротушки са нееднократно описвано мезе в класическата литература. Изобщо с пенлива нагарчаща бира или тънко резливо бяло вино тази риба наистина надскача отпуснатия и от Бога мизерен ръст.