Долината на р. Сенковец е била благоприятна за съществуването на път от дълбока древност. По нея, близо до селата Голяма вода и Хърсово, се намира Съзлъшката селищна могила.
В м. Юртлука са откривани предмети, фрагменти от керамика и монети от римско Време. В съседство се намират тракийски надгробни могили1.
В чертите на селото при обработване па почвата и в м. Пара кайнаса откривани римски монети.
Според възрастния 90 - годишен Игнат Щилянав селото e било основано около началото на XIX век.
В османския период селото е известно под названието Топал кьой. За сега не е срещан В османски документи, Според съществуващо предание пръв В землището се зиселил един куц oвчовек / топал /, около неговото жилище после са построени нови и така е оформено селото1.
Според друга легенда пошеря подгонила цар Иван Шишман, когато дошъл да иска помощ от Демир баба, препускайки, се отковала подковата на коня и той се спрял в землището на сегашното село и започнал люта битка, а землището нарекли Топал3. . '
След Кримската война в селото и неговото землище се настаняват кримски татари и черкези, създават две махали, построяват джамия, известна като „ черкезката „ на западния- склон на р. Сенковица, вдясно от шосето за Кривица. В северния край на селото се настанили татарските семейства. На границата със землището на Висока поляна е съществувало голямо черкезко селище. След освобождението на България те тръгнали по долината към Висока поляна за Варна. Един от черкезите се върнал да прибире скритото имане, но в храстите дебнел българинът Карабаджан, който прибрал имането и по - късно на мястото на черке- зкото село построил воденица4.