Село Кривица

Между с.Кривица и с.Голяма Вода по поречието на Сенковец е регистрирана селищна могила. Долината на реката е удобен път, който свързва района от с.Ножарево и землището на с.Висока Поляна. Югоизточно от селото в местността "Юртлука" се намира антично селище с тракийска надгробна могила, а срещу тях западно още две. В чертите на селото и в близката местност "Пара кайнак" /Извор на пари/ са откривани римски монети в голямо количество, което свидетелства за наличие на селище и в римския период.

Според едно предание селото през османския период отново е основано от един куц /топал/, откъдето и името Топал кьой. Според една друга легенда, в края на Второто българско царство, цар иван Шишман дошъл да поиска помощ от Демир баба, но него намерил. По дирите му вървяла потерия, която го преследвала. Стигнал до землището на с.Кривица, но се откачила подковата на коня му и то окуцяло. Царят извадил калъчката си и започнал да преследва потерията по долината на р.Снековец чак до днешното село Ножарово. Те бягали и викали: "Аман от тая калъчка", откъдето и имената на двете села – Топал кьой и Кълъч кьой /Ножарово/. На землището на селото има и християнско гробище /Машатлък/, но от неизвестен период. След Кримската война в северния край на селото се нанесли татари, които първо се били настанили в Хърсово, и черкези, които били в две махали южно от селото, наблизо е имало и черкезка джамия. Още по на юг, близо до селището на Висока поляна, те са основали едно голямо черкезко селище. Черкезите избягали по време на Освободителната война. Когато са напускали землището в посока на Висока поляна в храстите дебнел българинът Коджабаджак, по едно време един от черкезите се върнал да прибере скритото си имане, но бил убит от българина. По-късно на същото място Коджабаджак построил воденица, част от колелото на която и улеят си личат и днес. Между землището на двете села има още две могили.