Голям Извор (Област Разград)
Голям извор е село в Северна България. То се намира в община Самуил, Област Разград. До 1934 година името на селото е Кара арнаут.
География
Село Голям извор се намира на 17 км източно от гр.Разград и на 6,5 км северно от гара Самуил, на една продълговата равнина с 350 м надморска височина. Селото заема около 1500 дка, във вид на ивица дълга 3 км от юг на север, с лек наклон на запад. Към средната част на селото, в дола, по който тече река Война /с ударение на о/ има голям карстов извор. Той е именно и причината за заселване на селище на това място от незапомнени времена. На негово име през 1933 г. селото е преименувано на Голям извор. Климатът се характеризира като континентално-степен, със студена зима и горещо лято и сравнително малко валежи. Към 1944 г населението е чисто българско - 1185 души, от които само 20 души /няколко семейства/ цигани музиканти. Сега /2007 г/ населението е значително по малко и разнородно, както и с много висока средна възраст.
Основният поминък на населението в миналото и сега е земеделие. През 1925 г. е била построена мелница с мотор от 50 кс и електрическо осветление от Георги Германов. През 1930 г. е открита парна дъскорезница от Костадин Косев. През тези години в селото има 8 казана за варене на ракия, казани за варене на петмез /маджун/ и маслобойна, които днес не съществуват. Селото е електрифицирано около 1950 г.
История
За пръв път селото е споменато в една просба /молба/ до великия везир Рюстем паша през 1669 г. като с.Арнауд. В различни документи е срещано още като Арнаутско Хърсово, Малки Арбанаси, Караджа Арнаут, Караарнаут. Произходът на наименованието идва от погрешно даваното име арнаути на прииждащите от западна Македония българи-преселници /поради големите притеснения, на които са били изложени от страна на враждебно настроеното албанско население/.
След Руско-Турската война 1828-1829 г. коренното население се изселва на север и по-късно се установява в Силистренско. В запустялото село впоследствие се настаняват балканджии - жители от Габровско, Горнооряховско, Еленско, Тревненско, Севлиевско.
По време на турското робство селото заедно със съседното Хърсово са се ползвали със специален статут. Никой не е можел да премине през тях с подкован кон и ездешком. Жителите им не са били ограбвани, преследвани и измъчвани от турците. Тези две села са били чисто български сред море от турски села. Освобождението от турско робство е станало на 18.1.1878 г.
Религии
Към 1945 г. населението е християнско /източно-православно/ с изключение на циганските семейства /мюсюлмани/. От неизвестно време в селото съществува църква "Св.Троица". На 27 май 1930 г. е осветена новата църква "Св.Троица" - една от най-хубавите в Лудогорието. Дългогодишен свещеник в новата църква е Антоний Ат. Дончев. След него в църквата са служили само приходящи от съседните села свещеници.
Образование
В образователно отношение и ученолюбивост Голямоизворци са стояли почти на първо място в Разградска околия. Няма друго село в Лудогорието с толкова голяма интелигенция при такъв малък брой жители. От 1185 жители през 1944 г., 109 са завършили средно и висше образование /32 висше/. През 1851 г. в Разградска околия е имало само 7 училища с 8 учители и общо 285 ученика. Едното от училищата с 1 учител и 16 ученика е било в Голям извор. /"Цариградски вестник" бр.55 - 1851 г/. Първият учител в селото е бил "Черният даскал" - Николали Димитър - циганин-вретенар от Шумен, получил необходимото тогава за даскал образование. Непосредствено преди Освобождението в селото е имало 40-50 ученици.
До 1870 г. в стара паянтова постройка е имало дюкян, килия и изповедня. За ученическа стая е служела замазаната с пръст и постлана с рогозка килия. След това е построено старото каменно училище, което стои и до днес. През 1898 г. е построена едноетажна нова училищна сграда, която през 1941 г. е надстроена с един етаж.
За пръв път в селото е открита прогимназия с първи прогимназиален клас през 1883-1884 г. През 1909-1910 г са открити и останалите два прогимназиални класа. Към 1960 г. поради липса на ученици прогимназията е закрита. По-късно училищната сграда се ползва като интернат, пансион и др.
През 1875 г. от селото е излязъл първия учител Христо Димитров, следвал една година в класното училище в Шумен при учителя Панайот Волов. По-известни учители в миналото в селото са били Георги Костадинов, Петър Константинов, Ради Кючуков, Иван Богданов, Тодор Жеков, Костадин Недялков, Стефана Недялкова, Димо Йорданов, Марин Раднев, Милица Самсиева, Христо Йорданов и др.
Културен живот
Още през 1896 г. в селото е основано читалище "Напредък". Чрез него интелигенцията е провеждала своята културна дейност. Основатели на читалището са: Георги Дюлгеров, Христо Тодоров, Петър Константинов, Христо Димитров, Мария Генева,Митьо Ив.Гайдаров,Господин Венков. През 1897 г. в читалището са се получавали списанията "Светлина"/издавано от 1891 до 1931 г/, "Мисъл"/най-авторитетното българско литературно списание, издавано от 1892 до 1907 г/, "Българска сбирка", "Ден"/социалистическо списание,издавано след 1891 г от Я.Сакъзов/ и вестниците "Учителски другар"/1894-1898 г/, "Народни права", "Зорница" и "Освобождение".
Започнал е и театрален живот. През 1898 г. са представени от самодейци драмата "Васил Левски", комедията "Ще се самоубия", още "Стоян войвода", "Чорбаджи Михалаки". Представленията са се давали в новата едноетажна училищна сграда, в която две от стаите са били разделени с подвижна дървена стена и при отварянето и се е получавал сравнително голям салон, където са играни над 200 пиеси.
Дейността на читалището върви на приливи и отливи до 1919 г., когато председател на управата става учителят Костадин Недялков. Представленията стават редовни, укрепва библиотеката, построява се нова читалищна сграда /около 1935 - 1940 г/. Особен тласък в театралната дейност дава през 1935 г. учителят Димитър Христов от Шумен, който създава богата колекция от декори и сценични костюми.
Природни забележителности
За отбелязване е големият карстов извор, водата на който е била канализирана в чешма с четири чучура и един отвор /Голямата чешма/. На времето над извора e имало висока дървена постройка с каменни зидове, покрита с керемиди, двуметров зид от лицевата западна страна, дванадесет каменни корита за водопой на животните и пералня. От всички страни селото /извън землището/ е /бе/ оградено с гори. На река Война на километър южно от селото е построен микроязовир /около 1958 г/.
Редовни събития
Всяка година на Св.Дух /петдесет дена след Великден/ се отбелязва празника на селото /т.н. сбор/. Тъй като това е понеделник, хората отбелязват празника предния ден - неделя. Тогава идват на гости близки, познати, роднини от цялата страна.
На времето на сбора е свирела духова музика в центъра на селото /на хорището/. Извивали са се кръшни хора до късно вечер, търговци на дребно са разпъвали сергиите си.
Личности
Костадин Дончев Върбанов /Дядо Дели Костадин/ - виден общественик, избран за председател на Учредителния конгрес на БЗНС през 1899 г в гр.Плевен.
Пенчо Димитров - завършил през 1888 г Габровската гимназия, след което следва история в София. Той е първият висшист на селото. Учителства в Габровската гимназия, където по-късно става директор, която длъжност изпълнява до пенсионирането си, обичан и уважаван от всички. Пенчо Димитров е инициатор за преименуването на селото през 1934 г . Негова е и заслугата за написването на книга с историко-географско описание на селото, издадена през 1945 г., откъдето са взети и повечето данни в настоящата статия за село Голям извор.
Загинали през войните
Сръбско-българска война 1885 г - 2 загинали
Балканска и междусъюзническа война 1912-1913г - 17 загинали
Първа световна война 1915-1918 г - 34 загинали
Turkçe (Türkiye) 
Български (България)