Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на община Шумен и област Шумен. Градът е десети по население в страната.

География
Местоположение
Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м.

Градът се намира на 360 km от столицата София, на 291 km от Пловдив, на 88 km от Варна и на 127 km от Бургас.

През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.

В Шумен са обособени няколко жилищни комплекса и квартала:

жилищни комплекси – Херсон, Добруджа, Тракия, Боян Българанов
квартали – Индустриална зона, Гривица, Бялата пръст, Еверест, Дивдядово, Макак, Мътница.

История
Древност и Античност
Първи сведения за Шумен има от каменно-медната епоха. Разкопки на Рафаил Попов през 1907 г. идентифицират селищната могила Коджадермен, населявана през средния и късния халколит (приблизително периода 4500 – 4000 г. пр. н. е. Тя е с диаметър 60 м и височина 5 м, като е разположена на 6 км северно от града, вляво от шосето Шумен – Търговище.[2]

Сведения има и от ранножелязната епоха – XII в. пр. н. е., откогато е датирано първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. н. е. е построена втора стена пред първата.

През V в. пр. н. е. градът се е наричал Матиганис. Това стана ясно от надписите на намерените два камъка от периода на късната античност (IV век), по време на римското владичество. Надписите са на латински език. Съдържанието е следното: PEDATURA VICO MATIGANIS на първия камък намерен през 1972 г., и VICO MATIGANIS на втория, намерен през 1977 г.. Двата камъка са били употребени вторично като строителен материал. Думата PEDATURA на втория камък липсва, защото камъкът е бил намален чрез изчукване, за да пасне на строежа. Надписът е ограден с рамка, но горната черта на рамката липсва поради намаляването на размера на камъка. На тези каменни надписи е записано запазеното име на града от създаването, обаче на гръцки език с латински букви. Преведено от латински език, PEDATURA означава пространство, част от. Думата MATIGANIS включва две старогръцки думи MATI (Ματι) око и GANOS (Γάνος) блясък. Тук едната буква се е променила при римското управление. Думата VICO e неправилно написана. VICUS е точната дума и означава квартал, селище. Думата PEDATURA потвърждава, че Шуменската крепост е била считана за част от града с името Матиганис, който е долният град, съществуващ и тогава. Тракийското име на града е дадено малко след като е бил основан град Ганос на брега на Мраморно море. Този град е основан през VI в. пр. н. е. от гръцки колонисти от Мегара, а по късно е бил включен в Одриското царство на траките (480 – 49 г. пр. н. е.). Названието си е получил от историята, която разказали основателите му. Докато плавали с кораба и търсели място за създаването на град, изведнъж видели на брега блясък на това място. Те приели това като Божествен знак и точно там създали града. Затова нарекли този град Ганос (Γάνος) – Блясък. Същите гръцки колонисти са дошли и в този град и точно те са дали името му, оприличавайки града на град Ganos. За да не съвпадат имената на двата града, гръцките колонисти живеещи заедно с траките, добавили към наименованието на града думата „око“, Mati (Ματι). Получило се е „Окоблясък“ или Блясък за окото. Тези названия обаче са на старогръцки език. Траките приели това име и то останало такова и по-късно през времето на римското владичество.[3]

През II век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг.

Уикипедия