Когато личните и политически интереси са приоритет пред общественото благо, няма сила която да попречи на властимащия да употреби целия административен ресурс, за да съсипе някого. Без значение са и времето, и обществените средства, които ще похаби, за да унищожи полезен за хората проект. Важното е на всички да стане ясно, че той „коли и беси“.
Това и нищо друго не може да се заключи от абсурдната история, в която вече пет години Община Самуил пречи на личния лекар д-р Бюлент Шефкъ да развива нормална дейност в изградените от него модерна амбулатория и аптека. Вместо да съдействат на медика да узакони обекта и хората от Самуилско да се ползват от него, от местната управа се опитват всячески да принудят д-р Шефкъ да събори сградата.
Ще припомним, че през 2019 година лекарят закупи четири гаража – първо ниво на недовършена сграда, с намерението да открие там своя амбулатория за първична медицинска помощ и аптека. Гаражите, два блока в същия поземлен имот и основите на още две сгради са част от жилищен комплекс, строен преди десетилетия. Отпадните води на довършените сгради са заустени към съществуващата канализационна мрежа, собственост на Община Самуил. Към нея в началото на 2020 година присъединил и своя имот д-р Шефкъ.
В периода от лятото на същата година до пролетта на 2022-ра общопрактикуващият лекар депозирал серия от заявления до главния архитект и кмета. С тях искал съгласуване и одобряване на инвестиционния си проект, както и да му бъде издадено разрешение за строеж и по-точно за преустройство на съществуващата сграда в амбулатория и аптека. Получавал обаче само откази, в които кметът го уведомявал, че Община Самуил не разрешава предвиденото в проекта заустване на отпадните води в общинските канализационни съоръжения, тъй като те са „изградени за собствени нужди“. През май 2022 г. със своя заповед кметът назначил комисия, която да извърши проверка на място. Тя установила неправомерно заустване и решила, че в интерес на сигурността, здравето, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, следва неподходящото по местонахождение и разположение канализационно съоръжение да бъде премахнато. Предложението било одобрено от кмета и той наредил премахването му в срок от 1 месец след влизане в сила на заповедта му.
През март миналата година Административният съд в Разград отмени въпросната заповед, а от решението по делото стана ясно, че спорното съоръжение не създава опасност за гражданите. Нещо повече – техническо понятие „канализация за собствени нужди” няма, а това което Общината определя като такова също е изградено без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Съдът прие, че кметската заповед е издадена в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон – лекарят не бил уведомен по надлежния ред за процедурата по издаване на акта, проверката на строежа била извършена в негово отсъствие, а протоколът на комисията му е връчен едновременно с оспорената заповед. Наред с това заповедта за премахване се позовавала на неправилен текст от Закона за устройство на територията, а в нея липсвали конкретни фактически обстоятелства, които да обосновават извода, че строежът е неподходящ по местонахождение и разположение.
Не успяла да изпълни целите си от първия път, в края на април миналата година последвала нова кметска заповед за премахване на строежа, предшествана от проверка на обекта.
Д-р Шефкъ обжалвал отново, като с влязло в сила решение на Върховния административен съд от 25 юни тази година, и тази заповед била отменена. Съдиите приели, че тя е с неясен предмет, тъй като от съдържанието й „не се установява еднозначно и недвусмислено подлежащия на премахване незаконен строеж. Изложеното в акта не позволява да се направи категоричен извод дали се премахва цялата преустроена сграда или извършени от жалбоподателя без строителни книжа отделни строително-монтажни работи, които също не са описани конкретно“.
Какво, мислите, е последвало след това съдебно решение? Нова заповед на кмета за премахване на строежа, този път от 10 юли. Разбира се, и нея д-р Шефкъ е обжалвал. А Административният съд в Разград, след като се е запознал с най-новата й версия, установил, че е издадена въз основа на констатациите, направени през март 2023 г.
„Недопустимо е кметът на общината да издаде своята нова заповед въз основа на констативен акт, съставен в предходното, вече приключило административно производство“, пишат магистратите в последния си акт. И посочват, че отново незаконният строеж „не е описан достатъчно ясно, конкретно и точно по вид, параметри, характеристики и местонахождение, така, че да не създава съмнение какво ще подлежи на премахване, в случай че заповедта влезе в сила“.
На тези основания и този акт на кмета е отменен, а Община Самуил е осъдена да плати на д-р Шефкъ 1510 лева деловодни разноски. Решението на Административния съд в Разград може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Отсега е ясно, че без значение ще има ли обжалване, или не, следващата заповед за събаряне вече се „пече“. И така, до края на света – самуилските чиновници ще си губят времето в опити да напишат грамотна заповед за събаряне, лекарят да ги обжалва, съдии от няколко инстанции ще четат, ще събират доказателства и ще решават, а народът ще плаща деловодни разноски. Не защото евентуалната аптека на д-р Шефкъ застрашава националната сигурност, а защото самуилската управа просто не му харесва политическите пристрастия.
Мила КЮЛЮМОВА