Първият разградски вестник след 9-ти септември 1944 г. – любопитна хроника за отминалото време

Новините за Разградска околия веднага след 9-ти септември 1944 г. могат да се открият в русенския областен вестник „Дунавски отечествен фронт“. А на 2 юни 1946 г. излиза първият брой на първия разградски вестник след победата на т. нар. деветосептемврийска революция. Вестникът се казва „Разградски народен глас“ и се печата до края на юли 1949 г.

След това вестник със същото заглавие излиза от 1956 до 1959 година, когато се създава Разградски окръг и вестникът става „Лудогорска правда“.

Първият „Разградски народен глас“ се издава /и редактира/ от Околийския комитет на Отечествения фронт, но името на главния редактор не е посочено.

От първите броеве на вестника научаваме, че няколкото спортни дружества в Разград се обединяват в едно и то се нарича Народно дружество за физкултура и спорт „Лудогорец“. По това време всъщност всичко се определя като за „народно“ – народна банка, народна култура, народна просвета, народен спорт, народно здраве и пр.

Вестникът се декларира като „народен“ но всъщност е глас на Околийския комитет на БРП /к/, т.е. Българската работническа партия /комунисти/, която доминира в Отечествения фронт. Програмната статия в първия брой е на изявения комунист Йордан Чобанов, тогава народен представител от Разград.

Основните акценти на първите броеве са срещу ръководството на Българска работническа социалдемократическа партия /обединена/, като по-специално се визират Кръстьо Пастухов и разградският социалдемократ д-р Георги Ялъмов.

Ръководителите на Разградския драматичен театър през 1947 г. – писателят Тодор Донев и артистът и режисьор Иван Гайдарджиев – информацията на вестника е за откриването на театралния сезон. Премиерата е „Хъшове“ на Иван Вазов. Самата театрална сграда по това време все още е в строеж, ползват се салонът и помещения в училище „Васил Левски“. Щатният актьорски състав е от 19 души, сред които са и младите актьори и бъдещи театрални и филмови звезди Иван Кондов и Петър Слабаков. През 1948 година Разградският общински драматичен театър се преименува на Разградски народен общински театър, през годините се нарича още околийски, окръжен, държавен и пр. Тези промени могат да се проследят и в броевете на „Разградски народен глас“.

Обикновено се смята, че всеки читател започва да чете даден вестник, като го прелиства селективно – за 3-4 минути, а 80 процента от съдържанието му се елиминира. Разградчани не могат да правят прелистване, защото първият „Разградски народен глас“ е от един лист и не излиза всеки ден. От 1 януари 1947 г. вестникът сменя графичния облик на заглавието си, което се вижда от илюстрациите, но съдържателният облик си остава същият, т.е. кух, патетичен и декларативен, както си му прилича на един партиен орган по това време.

И за разградските вестници след 1944 г., та чак до 1989 г. важи всичко, което е характерно за останалите български вестници през периода. Всички те си приличат, като единствено имената им са различни. Все пак имената на разградските вестници са някак „по-прилични“ и малко по-вестникарски, за разлика от някои, които и тогава, и сега звучат куриозно, смешно и глуповато, като „Знаме на комунизма“, „Народен другар“ и пр.

За строителството на Музикалния дом е писано много подробно още в додеветосептемврийската разградска преса, сега се се отбелязва лаконично, че е „дело на разградското гражданство“. Някои от по-видните граждани, които всъщност са двигателите на това наистина голямо градско дело, по това време вече са „бивши хора“ и им предстои да бъдат репресирани от „народната власт“, но това няма как да го открием в тогавашните вестници…

Българската преса, респективно разградската, по това време е доминирана от т.нар. „дървен език“, който се характеризира с бедно съдържание, пълен с клишета, изпразнен от смисъл, където преобладават съществителните. Тук спрегнатите глаголи, носещи на текста динамика, както и темпорално уточнение, липсват. На тяхно място се използват клишета, абстрактни думи, светът се представя в черно и бяло, картината е напълно откъсната от действителността. Читателят чете между редовете и интерпретира смисъла на написаното по обратния начин.

В корпуса от рубрики, дори и на малкия вестник, се откриват алюзивни /обобщаващи желанието на пресата да създава, да влияе върху начина на мислене на хората, да ги кара да реагират по един или друг начин, с една дума, да ги манипулира/ и подбудителни заглавия. Актуалните събития се интерпретира в идеологизирана форма и съдържание в рубриката „Наш бележник“.

Извън чисто политическата тематика, но пак в съзвучие с общата политическа линия, редовно се проследяват събития, свързани със спорта и изкуството. Така например научаваме, че на 16 ноември1946 г. се обединяват дружество „Лудогорец“ с колоездачното и мотодружеството в Народно дружество за физкултура и спорт „Лудогорец“ с различни комитети (секции) – футболен, колоездачен, гимнастически , туристически, атлетически, ръчна топка, шах, ски, културно-просветен. На 30 юни 1947 г. тази структура се променя и в страната се създават Окръжни комитети за физкултура и спорт.

Първият вестник „Разградски народен глас“ освен към политически и местни събития е твърде отзивчив и към културните проблеми на Разград – изложби, концерти на симфоничния оркестър и гостуващи изпълнители, театърът от 1947 година и др.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ