- Кулинарна информация от: Кривица
Дoмaшният cуджук e eднo oт любимитe кулинaрни издeлия нa трaпeзaтa oт вeкoвe. Пригoтвя ce oт нaй-рaзлични видoвe мeco, нo нaй-рaзпрocтрaнeн e oт тeлeшкo, cвинcкo и тoчнo пoдбрaни пoдпрaвки.
Дoмaшният cуджук e eднo oт любимитe кулинaрни издeлия нa трaпeзaтa oт вeкoвe. Пригoтвя ce oт нaй-рaзлични видoвe мeco, нo нaй-рaзпрocтрaнeн e oт тeлeшкo, cвинcкo и тoчнo пoдбрaни пoдпрaвки.
Киселото мляко (1 кг) се разбива със студената вода (1/2 л.). Прибавят се нарязаните на малки кубчета обелени краставици (1/2 кг), счуканият със сол чесън и ситно нарязаните копър (40 г), магданоз (40 г) и зехтин (4 с.л.). Всичко се разбърква и се оставя на студено. Тараторът често се поднася гарниран със счукани орехови ядки.
Кебабчетата са характерно за българската и балканската кухня ястие. Приготвят се от кайма (най-често свинска, но може да се добави и телешка), сланина и подправки (най-типичната е кимион).
Телешката и свинската кайма се смесват в купа и към тях се добавят газираната вода (150 мл.), кимионът (1/2 ч.л.), черният пипер (1/2 ч.л.), содата (1 щип.) и солта на вкус. Каймата се омесва много добре и се оставя за една нощ в хладилник.
На следващия ден каймата се оформя на кебапчета с мокри ръце, потопени във вода и оцет в равни количества. Кебапчетата се пекат на максимално сгорещена скара, като се обръщат, за да се изпекат от всички страни.
При печенето се търкалят само в една посока на три пъти.
Бобът (1/2 кг) се кисне в студена вода за 1 нощ. След това се изплаква и се поставя в тенджера. Залива се с водата (2 л.). Вари се, като образувалата се пяна в тенджерата се премахва. След като пяната се отстрани, се добавя олиото (100 мл.). Когато бобът е полуомекнал, се добавят морковите (2 бр), чушката (1 бр) и лукът (1 глава), които са предварително почистени и нарязани на ситни кубчета. Добавят се и подправките и варенето продължава, докато продуктите омекнат. Накрая, малко преди супата да е напълно готова, се добавя и обеленият и нарязан на малки кубчета домат (1 бр). Боб чорбата се сервира топла.
Омер Фахретин Тюрккан , известен като Фахри Паша и с прякора Защитникът на Медина , е турски офицер, който е бил командир на Османската армия и губернатор на Медина от 1916 до 1919 г. Той е наричан „ Лъвът на пустинята “ и „ Тигърът от пустинята “ от британците и арабите за неговия патриотизъм в Медина и е известен със защитата на Медина при обсадата по време на Първата световна война.
Най-старият документ в Историческия музей в Исперих е ферман за построяване на джамия в Завет от 1681 г.
Дадените по-долу данни са извадка от „Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1905, Кн. VIII. Окръг Русе“.
Разград се намира в историко-географската област Делиорман или в по-ново време Лудогорие, която е разположена в североизточната част на Дунавската равнина.
В османските тахрирски документи от XVI XVII век голямата джамия и кварталът, оформен около нея в Разград (Хезарград), не са наричани „Ибрахим паша“, а جامع الشريف – Câmi i Şerif (Шариф джамия). Тахрирски тефтери – това са книгите, в които се записват преброяванията за определяне на човешките и имуществените активи, които са основа на данъците в османските финанси.
Новините за Разградска околия веднага след 9-ти септември 1944 г. могат да се открият в русенския областен вестник „Дунавски отечествен фронт“. А на 2 юни 1946 г. излиза първият брой на първия разградски вестник след победата на т. нар. деветосептемврийска революция. Вестникът се казва „Разградски народен глас“ и се печата до края на юли 1949 г.